Ген. Съби Събев: Трудната раздяла със стереотипите на Варшавския договор
Ген. майор (рез.) Съби Събев*
Ген. Съби Събев Източник: БГНЕС
Организацията на Варшавския контракт, основана на 14 май 1955 година, бе един от главните принадлежности на руския боен и политически надзор над шест страни от Източна Европа – Албания, България, Германска демократична република, Полша, Румъния и Чехословакия. Двустранни контракти за непрекъснато наличие на руски воски бяха подписани с Полша, Германска демократична република, Унгария и Чехословакия. Албания след 13 години участие едностранно денносира контракт и напусна организацията. Просъществувал единствено 36 години, на 01 юли 1991 година в Прага бе оповестено прекратяването на контракта и разпускането на всички структури на организацията. Стереотипите на Варшавския контракт, след неговото разформироване, продължиха да оказват по-кратко или по-дълго въздействие в някогашните членки на организацията. Най-дълго въздействие те оказаха в България и изключително в построяването на БА и нейните качества, като войска от НАТО. Това забави нейната цялостна интеграция във воените струкктури на Алианса и нейната цялостна оперативна съгласуемост с армиите на другите съюзни страни. България, като флагова страна от НАТО от 15 години, не съумя изцяло да се утвърди като благонадежден съдружник с съответни отбранителни качества. Страната продължава да разчита на военните си качества построени по времето на Варшавския контракт и едвам през актуалната година предприе стъпки за превъоръжаване на въоръжените си сили с съществени въоръжения, отговарящи на съюзните стандарти.
България разгласи желанието си за отдръпване от Организацията на Варшавския контракт през м. февруари 1991 година и публично се отдръпна на 1 юли 1991 година, когато организацията се саморазпусна, под натиска на демократичните промени в Източна Европа. Всички страни- членки на Варшавския контракт, без Русия, след неговото разформироване влязоха в НАТО, както и три съюзни републикина някогашния Съветски съюз. На 12 март 1999 година някогашните членове на Варшавския контракт: Чехия, Унгария и Полша се причислиха към НАТО. България, Естония, Латвия, Литва, Румъния и Словакия ги последваха, като на 29 март 2004 година публично бяха обявени за членове Алианса. Това бе най-голямото уголемение на НАТО след края на студената война. Албания и Хърватия се причисляват през 2008 година, а Черна гора през 2017 година В продължение на 13 години след разпускането на Варшавския контракт (1991 - 2004 г.) страната ни развиваше независима отбранителна политика, при намаляващи отбранителни разноски и възходящо мъчно поддържане на боеготовността на армията. В този интервал се пропагандираше интензивно и концепцията за боен неутралитет на България. Независимо, че България от 29.03.2004 година публично е пълновръстен член на НАТО, въоръжените сили на страната ни дълго време останаха под въздействие на стандартите на Варшавския контракт. Това въздействие откри израз в редица посоки.
Политически пречки за цялостната интеграция на България в НАТО
Независимо от относителния консенсус на политическите сили при приемането и ратификацията на Северноатлантическия контракт от българския парламент, последващите дейности за политическата и военна интеграция на страната в Алианса бяха непоследователни и неуверени. Независимо, че през 1991 година бе призната научно обоснована идея за промяна на армията, инициирана от президента Желев и призната от държавното управление, съпротивата от страна на политиците в Народното събрание и висшите военни докара до нейното несъблюдение. В армията се извършваше единствено реплика на промяна, посредством алегорични промени. Нереализирането на концепцията за промяна бе мотивът някои откриватели, като Джефри Саймън, да дефинират първите седем години от подготовката на страната ни за участие в НАТО като изгубени години. Едва през 1997 година бяха направени първите обилни промени и промени в отбранителната политика и преструктурирането на армията, като на 17 март 1997 година влезе в действие и Националната стратегия за подготовка и присъединение на България към Северноатлантическия съюз. Създаден бе и специфичен орган за подготовката ни за участие – Междуведомствен комитет за консолидиране в НАТО.
Страната ни, обаче, не съумя да се приготви и включи в първото разшияване на Алианса през 1997 година, когато бяха поканени за присъединение Полша, Чешката република и Унгария. Поради наследени политически зависимости България не съумя да реформира бързо въоръжените си сили по стандартите на НАТО и през днешния ден същите не престават да са ненапълно съвместими с армиите на съюзните страни. На територията на страната липсват съюзни войскиви структури, като се изключи един дребен център на НАТО за консолидиране на силите. Днес в българския парламент и отвън него има сили, близки до съветския политически хайлайф, които оспорват участието на България в НАТО, прокламират че същото е нездравословно за България, насаждат антиевроатлантически настроения в обществото ни и пазят намерено съветските, вместо българските национални ползи. Считат, че България е най-добре да разчита за националната си сигурност на Русия, вместо НАТО. Твърдението, че Русия се трансформира в опасност за страните от НАТО, в това число и за България, се посреща с гневна опозиция от обособени партии и придвижвания, проводници на съветското хибридно въздействие у нас. Същите жигосват стратегическото отбранително съдействие със Съединени американски щати.
До приемането на страната ни в Алианса резистентен стандарт бе, че е допустимо в сегашната стратегическа среда сами да подсигуряваме сигурността си, без помощта на съдружници. Това е неведнъж изтъкван мотив от съперниците на промените, на които паметта им икономисва загатна, че даже и като член на Организацията на Варшавския контракт, България нямаше опция независимо да подсигурява сигурността си. Политическото разделяне в България, даже в сегашната ръководеща коалиция, несъмнено е спънка за цялостното консолидиране на страната във всички структури на Алианса. Българските държавни управления през последните 18 години сложиха защитата отвън първите 3-4 целта на страната и съблюдаваха в политиката и дейностите си в НАТО правилото " Винаги с НАТО, в никакъв случай срещу Русия ", без значение от обстоятелството, че последната се трансформира от сътрудник в опасност за Алианса. У българският ръководещ хайлайф не провокира паника анексията на Крим и милитаризацията на Черно море от Руската федерация. Стремежът страната ни да бъде мост сред Русия и НАТО в черноморския район буди недоумения измежду другите съюзни страни и покачва несигурността на страната ни като съюзна страна от Алианса.
До 2001 година, основно посредством президентската институция, се водеше битка против реполитизацията на армията в сходство със закона за политическите партии. След тази година, някои политически партии започнаха прикрито да се месят и диктуват кадровата политика, изключително на висшия команден състав и специфичните служби. В подтекста на остатъчното въздействие на Варшавския контракт у нас върху националната сигурност на страната, не би трябвало да се подминава и непрестанно увеличаващата се енергийна взаимозависимост от Русия. Въпреки газовите рецесии, провокирани от прекъсването на газта от Русия, българските държавни управления не направиха нищо за очистване на съветския монопол в нашата енергетика. Монопол, който посредством голословно високи цени на енергоресурсите, източва годишно милиарди левове, които биха могли да бъдат употребявани и за превъоръжаването на армията.
Максимално дълго оглавяване на армията от фрагменти приключили генералщабната академия на СССР/ Русия
България след 1991 година запази висшите си военни фрагменти от времето на Варшавския контракт. До 2009 година, т.е. 18 години след раздялата с Варшавския контракт, отпред на БА бяха генерали, приключили руската генерал-щабна академия. Същите не бяха готови добре да споделят свободно на работния език в НАТО със своите сътрудници от другите съюзни страни, които нямаха сходен проблем. Освен това до 2011 година в това число командващ на Съвместното командване на силите бе военачалник приключил съветската генералщабна академия. В интервала до 2000 година постоянно се демонстрираше отвращение на висшите управителни фрагменти на БА са срещи и диалози със свои сътрудници от армиите на НАТО. Приоритет на тези висши офицери бе да се запази оптимално дълго потреблението на главните бойни сситеми от времето на Варшавския контракт. Двукратно бяха отхвърлени оферти на Съединени американски щати да ни предоставят ескадрила употребявани самолети F-16 на алегорична цена, като България трябваше да поеме разноските за тяхната рационализация. Част от тези управителни фрагменти се отнасяха с съмнения и отвращение за съдействие с представители на страни от НАТО, в интервала на партньорството за мир с Алианса. Съпротивата при избора на аероплан F-16 за нов многофункционален изтребител за българските Военновъздушни сили също е рецидив на остатъчно вияние от времето на Варшавския контракт и отвращение да притежаваме доста по-способно бойно авиационно средство.
След 2009 година до 2019 година, единствено трима началници на защитата са приключили западни генерал-щабни колежи. България не съумя от 2004 година да сложи отпред на въоръжените си сили висши офицери, приключил своето военно обучение в страни от НАТО, с съответно стратигическо мислене и умения по-бързо да трансформира армията и нейните оперативни качества по съюзни стандарти. Имаше открита и скрита опозиция от обособени висши офицери на курса на страната към участие в НАТО. Повечето от тях бяха подвластни от някогашните служби за сиурност и с разнообразни скрити способи спъваха дейностите по партньорството със западните страни. Все още не са преодоляни изцяло стандартите в оперативното мислене от времето на Варшавския контракт на част от старшите и висши офицери от актуалната БА. Продължават да се употребяват бойни устави и директиви по поддръжката и потреблението на техника и главно въоръжение от това време. Преминаването към съюзни техтически стандарти се реализира постепенно и неефективно. Преминаването към съюзни оперативни концепции и стандарти се реализира несъмнено по-успешно, като първите опити за разработка на нови оперативни концепции бяха направени в интервала 1999-2001 година Последствие от Варшавския контракт е и носталгията по социализма, в това число измежду главната част от запасното воинство и част от висшите офицери във въоръжените сили на страната. И след 15 години участие в НАТО, главната част от запасните офицери и сержанти си остана съперник на евроатлантическата ориентировка на страната, възхваляваща времевата на Варшавския контракт и възможноститие които притежаваше Българска народна армия в този интервал.
Трудната разлъка с всеобщата наборна войска
Независимо, че България от 2008 година построява изцяло професионална войска, носталгията по всеобщата наборна войска от времето на Варшавския контракт не умира, като нейното битие у нас продължи повече от 15 години, след неговото разформироване. В последните години упорито се постанова на публичното мнение нуждата от връщане на наборната работа. Нещо повече, актуалният министър на защитата е неин най-активен покровител, без значение че редица експертни оценки не поддържат такава нужда. Съвременното високотехнологично и дегитилизирано полесражение изисква високо готови кадрови военнослужещи, чиято подготовка лишава няколко години. Наборната работа, с изключение на базова подготовка на запасен състав за армията, която ще изисква обилни финансови иматериални запаси, не е в положение да го приготвя за действителностите на актуалната и бъдеща война.
Един от най-устойчивите стандарти е, че по-голяма войска автоматизирано значи по-голяма сигурност. В тази връзка и логичност на мислене съкращенията на непотребни структури се преглежда като един тип заличаване на реализирани качества. Игнорира се фактът, че непотребните структури не бяха съответни на новите действителности и бяха тежко финансово задължение за страната. Голямата, всеобща и наборна войска е постижение на една отминала ера на блоково военно опълчване, което остана в близката история на Европа и света. Няма по какъв начин една такава войска на страна като България, с лимитирани финансови благоприятни условия, да бъде поддържана, развивана и високотехнологично осъвременена. В съюзен подтекст такава огромна войска не е нужна на страната и финансово е невероятно до бъде поддържана иразвивано. В днешния свят на бързо разрастващите се високи технологии и изменящият се темперамент на войната, решаващо е качеството на армията и нейните качества. Една по-малка по-състав, само че съвременно въоръжена и високо готова професионална войска, ще извърши по-добре своите национални и съюзни отговорности.
Системата за кадрово развиване на персоналния състав на въоръжените сили е излишък от практиката в Българска народна армия
България остана дълго време с наследената система за кадрово развиване на армията. С включването на България в програмата на НАТО " Партньорство за мир ", бе сложено началото на развой на промяна в подготовката на офицерския и сержантския състав на въоръжените сили. Значителни старания бяха положени за неговата езикова подготовка. Но и тук не бе сложена решителна цел за придобиване на наложително равнище на езикова подготовка на целия команден състав на армията, без което кадровото развите на офицерите и сержантите ще бъде лимитирано. Но по прочут стандарт първите офицери изпратени в Главната квартира на НАТО и в стратегическото командване в Монс бяха офицери от разследващите структури на въоръжените сили. Нещо повече, към този момент като съюзна страна от НАТО България продължи да изпраща в структурите на Алианса, сътрудници на службите на някогашния тоталитарен режим, в това число на високи военни постове. У съдружниците остана впечетлението, че нашите военни и цивилни представители не са изпратени да работят за бързо консолидиране на страната и армията ни в НАТО, а за неговото разузнаване в нечий непознат интерес. Не бе сложена нужната преграда, за гарантиране на преданост и надежност на фрагментите, които страната ни би трябвало да изпраща за работа в гражданските и военни структури на Алианса.
Масимално дълго запазване на мегаструктури в армията като армии, корпуси и дивизии
Ръководството на БА много трудно се раздели с армейско-дивизионните военните структури от времето на Варшавския контракт. Едва след 2000 година, БА мина към бригадно-базова конструкция на своите съществени формирования. През 1996 година трите армии на сухопътните войски са трансформирани в армейски корпуси, а до 2006 година корпусите съществуват като командвания, когато са дефинитивно разформировани. Дългото опазване на тези структури не разреши бързото създаване на по-малка, по-високобоеспособна и осъвременена войска, изцяло съвместима с армиите на съюзните страни от НАТО. Максимално дълго потребление на руска бойна техника и съоръжение и поддъжката им от оръжейни съветски компании и задържане на превъоръжаването със модерни и оперативно съвместими западни оръжейни системи. Едва през 2018-2019 година бяха подхванати стъпки за смяна и подмяна на старите бойни платформи с нови, което обаче ще даде своя резултат в идващите 5-6 години.
Недофинансиране на защитата на страната
Недофинансирането на въоръжените сили на страната се преврна в главен продължителен проблем за построяването на модерни оперативни качества на армията. От отбранителни разноски 3,2 % от Брутният вътрешен продукт през 1990 година, страната ни падна до 1,26 % през 2015 година, което за интервала до 2000 година наложи доста съкращаване на структурите и персоналния състав на въоръжените сили. Спестените финансови средства от направените съкращения не бяха вложени в нови отбранителни качества. Правителствата на страната, след приемането на България в Алианса, не извършиха формалния си ангажимент за поддържане в средносрочен проект на отбранителни разноски в размер на към 2,5 % от Брутният вътрешен продукт. Съпътстващ фактор за това беше и финансовата рецесия от 2008 година, като в интервала до 2016 година отбранителните разноски бяха снижени под 1,4% от Брутният вътрешен продукт. Капиталовите разноски от отбранителния бюджет дълго време останаха на ниско ниво. Това забави недопустимо модернизацията и превъоръжаването на армията. България одобри решението на НАТО от 2014 за повишаване на отбранителните разноски до равнище не по-ниско от 2% от Брутният вътрешен продукт, само че стартира да го извършва с 5 години забавяне. За да компенсира софтуерното закъснение на своите въоръжени сили, страната ни би трябвало в идващите 10 години да поддържа отбранителни разноски не по-ниски от 2-2,5 % от Брутният вътрешен продукт. Няма различен метод да се отстрани софтуерното закъснение на нашата войска от армиите на другите съюзни страни.
Задържане на ниско равнище подготовката на военните формирования
Недостигът на финансови запаси за армията и затрудненото поддържане на наследените бойна техника и въоръжения, не разрешиха да се организира задоволително високо равнище на подготовка на нейните формирования и това е една от аргументите същите да са с лимитирани качества. И понастоящем българските военни летци, изключително от бойната авиация, не могат да доближат съюзните стандарти от 180 полетни часа годишно. Летци с полетни часове по-малко от 140 часа се смятат за незадоволително готови за действителни въздушни интервенции. Същото е ситуацията и с плавателните дни годишно за корабите. Подготовката и оборудването на формированията, декларирани като принос на страната към колективнат защита на Алианса, са незадоволителни с цел да им се сложи оценка изцяло боеспособни за съюзни задачи и опирации. България не взе участие постоянно с по-големи формирования в съюзната подготовка на силите отвън територията на страната.
Нерешаване на кадровата рецесия в БА
С прекосяването към изцяло професионална войска, военното ведомство на България нямаше ясна тактика по какъв начин най-добре да рекрутира, приготвя, развива и задържа професионалните си фрагменти. Не бе прибавен сполучливо опитът на редица съюзни страни в развиването на професионалните си военни фрагменти. Ниските хонорари на кадровия състав на армията, несигурното кадрово развиване, морално остарялата бойна и обслужваща техника и незадоволителното равнище на подготовка, са единствено няколко от факторите за сериозен отлив на кадрови състав от армията. Процентът на некомплект на доста формирования, изключително в сухопътните войски доближава до 15-20%, което ги прави лимитирано боеспособни, а това е основен проблем за всяка войска. Както държавните управления, по този начин и законодателната институция на страната и до момента не са намерили съответно решение на този проблем. Едва в последните години министерството на защитата предприе ограничения за повишение на месечните хонорари на редовите кадрови военнослужещи, само че в непълен размер. Значителния кадрови дефицит ще продължи да оказва отрицателно въздействие на боеспособността на военните формирования. Провали се и самодейността за основаване на непринуден запас на армията, заради ниските финансови тласъци за искащите. Очакванията, че доброволната военна работа или възобновяването на наложителната наборна работа ще решат кадровите проблеми на армията, в това число и обновяването на нейния запасен състав са прекомерно оптимистични.
Нежелание за разполагане на съюзни многонационални формирования на българска територия
Като флангова страна от НАТО, България има нужда от забележителен възпиращ боен капацитет. Когато националните военни качества са лимитирани, страната ни има право да изиска и предложи на нейна територия да бъдат ситуирани съюзни военни формирования, на ротационен принцип или непрекъснато основани. Такъв метод сполучливо ползват Полша, прибалтийските съюзни страни и Румъния. България се въздържа да последва образеца на тези съюзни страни от боязън да не утежни връзките си с Русия, поддавайки се на съветските закани за нанасяне на удари по тези прилежащи страни от НАТО, които имат на територията си военни обекти на Съединени американски щати или Алианса. В началото на участието ни в НАТО на България бе препоръчано да построи на своя територия щаб за многонационална съюзна дивизия, само че българското военно и политическо управление тогава отхвърли това предложение. В сраната ни се води агитация, че по време на Варшавския контракт у нас не е имало руски бази и войски, а в този момент позволяваме такива на НАТО. Макар това да не е изцяло правилно защото в обособени интервали е имало такива, пропуща се обстоятелството, че в България имаше забележителен брой настойнически състав на руските въоръжени сили и специфични служби. Отделни партии и политически водачи у нас постоянно жигосват наличието на съюзни формирования на наша територия, даже при учения, като се показват за непознати и враждебни на страната. НАТО се афишира като една от главната причина за съсипването на българската войска. И през днешния ден, заради незадоволително осведомителни стратегии, българското общество не знае доста за НАТО, за неговите структури и активност, както и изгодите за националната сигурност, които ни дава участието в организацията.
Трудното реформиране на специфичните служби
Дълго време специфичните служби на демократична България бяха ръководени от хора, които са работили в специфичните служби на тоталитарния режим. Сагата по отварянето на досиетата на чиновниците, сътрудниците и сътрудниците на тези служби, както предаването на архивите на военното разузнаване на Комисията по досиетата е ярка индикация за това, че обособени стандарти от времето на Варшавския контракт не са преодоляни. Много някогашни представители на тези служби, след демократичните промени в страната бяха инфилтрирани в органите на държавното ръководство, финансовите и просветителните институции, бизнеса, ккато и в управлението на въоръжените сили. Немалка част от тях продължиха да работят в новите служби за сигурност на страната, в това число на управителни позиции. В днешно време някои от тях са сменени от техните синове и родственици. Това задържа съответното реформиране на службите за сигурност за опълчване на актуалните опасности и закани, пред които е изправена страната ни, като член на НАТО и Европейски Съюз. Влиянието на някогашните чиновници на тоталитарните служби за сигурност у нас оказа мощно отрицателно въздействие и в бранша на националната сигурност и защита. Настоящите служби за сигурност и правозащитните органи позволяват недопустимо съветско въздействие в страната и не реагират съответно на съветските хибридни закани против националната ни сигурност.
В умозаключение следва да се подчертае, че остатъчното въздействие на стандартите от времето на Варшавския контракт, продължава да е спънка за бързото модернизиране на отбранителните качества на страната и превръщането й в изцяло благонадежден и деен член на Алианса, кадърен да взе участие без ограничавания в главните съюзни задачи и интервенции и най-много в интервенции по груповата защита на страните от НАТО. Липсата на политическа вола и увереност да се приключи по-бързо със зависимостта от Русия в поддържането на софтуерно остарелите съществени оръжейни системи на армията и заменянето им със модерни западни мостри, ще задържа модернизацията и превъоръжаването на БА и ще вреди на националния интерес на страната, като съюзна страна от НАТО. Пропуснати бяха доста благоприятни условия въоръжените ни сили да бъдат развити и софтуерно актуализирани в границите на 10 години след приемането на страната ни в Алианса.
* Авторът е някогашен боен представител на България в Главната квартира на НАТО, в интервала 2002-2004 г.
Ген. Съби Събев Източник: БГНЕС Организацията на Варшавския контракт, основана на 14 май 1955 година, бе един от главните принадлежности на руския боен и политически надзор над шест страни от Източна Европа – Албания, България, Германска демократична република, Полша, Румъния и Чехословакия. Двустранни контракти за непрекъснато наличие на руски воски бяха подписани с Полша, Германска демократична република, Унгария и Чехословакия. Албания след 13 години участие едностранно денносира контракт и напусна организацията. Просъществувал единствено 36 години, на 01 юли 1991 година в Прага бе оповестено прекратяването на контракта и разпускането на всички структури на организацията. Стереотипите на Варшавския контракт, след неговото разформироване, продължиха да оказват по-кратко или по-дълго въздействие в някогашните членки на организацията. Най-дълго въздействие те оказаха в България и изключително в построяването на БА и нейните качества, като войска от НАТО. Това забави нейната цялостна интеграция във воените струкктури на Алианса и нейната цялостна оперативна съгласуемост с армиите на другите съюзни страни. България, като флагова страна от НАТО от 15 години, не съумя изцяло да се утвърди като благонадежден съдружник с съответни отбранителни качества. Страната продължава да разчита на военните си качества построени по времето на Варшавския контракт и едвам през актуалната година предприе стъпки за превъоръжаване на въоръжените си сили с съществени въоръжения, отговарящи на съюзните стандарти.
България разгласи желанието си за отдръпване от Организацията на Варшавския контракт през м. февруари 1991 година и публично се отдръпна на 1 юли 1991 година, когато организацията се саморазпусна, под натиска на демократичните промени в Източна Европа. Всички страни- членки на Варшавския контракт, без Русия, след неговото разформироване влязоха в НАТО, както и три съюзни републикина някогашния Съветски съюз. На 12 март 1999 година някогашните членове на Варшавския контракт: Чехия, Унгария и Полша се причислиха към НАТО. България, Естония, Латвия, Литва, Румъния и Словакия ги последваха, като на 29 март 2004 година публично бяха обявени за членове Алианса. Това бе най-голямото уголемение на НАТО след края на студената война. Албания и Хърватия се причисляват през 2008 година, а Черна гора през 2017 година В продължение на 13 години след разпускането на Варшавския контракт (1991 - 2004 г.) страната ни развиваше независима отбранителна политика, при намаляващи отбранителни разноски и възходящо мъчно поддържане на боеготовността на армията. В този интервал се пропагандираше интензивно и концепцията за боен неутралитет на България. Независимо, че България от 29.03.2004 година публично е пълновръстен член на НАТО, въоръжените сили на страната ни дълго време останаха под въздействие на стандартите на Варшавския контракт. Това въздействие откри израз в редица посоки.
Политически пречки за цялостната интеграция на България в НАТО
Независимо от относителния консенсус на политическите сили при приемането и ратификацията на Северноатлантическия контракт от българския парламент, последващите дейности за политическата и военна интеграция на страната в Алианса бяха непоследователни и неуверени. Независимо, че през 1991 година бе призната научно обоснована идея за промяна на армията, инициирана от президента Желев и призната от държавното управление, съпротивата от страна на политиците в Народното събрание и висшите военни докара до нейното несъблюдение. В армията се извършваше единствено реплика на промяна, посредством алегорични промени. Нереализирането на концепцията за промяна бе мотивът някои откриватели, като Джефри Саймън, да дефинират първите седем години от подготовката на страната ни за участие в НАТО като изгубени години. Едва през 1997 година бяха направени първите обилни промени и промени в отбранителната политика и преструктурирането на армията, като на 17 март 1997 година влезе в действие и Националната стратегия за подготовка и присъединение на България към Северноатлантическия съюз. Създаден бе и специфичен орган за подготовката ни за участие – Междуведомствен комитет за консолидиране в НАТО.
Страната ни, обаче, не съумя да се приготви и включи в първото разшияване на Алианса през 1997 година, когато бяха поканени за присъединение Полша, Чешката република и Унгария. Поради наследени политически зависимости България не съумя да реформира бързо въоръжените си сили по стандартите на НАТО и през днешния ден същите не престават да са ненапълно съвместими с армиите на съюзните страни. На територията на страната липсват съюзни войскиви структури, като се изключи един дребен център на НАТО за консолидиране на силите. Днес в българския парламент и отвън него има сили, близки до съветския политически хайлайф, които оспорват участието на България в НАТО, прокламират че същото е нездравословно за България, насаждат антиевроатлантически настроения в обществото ни и пазят намерено съветските, вместо българските национални ползи. Считат, че България е най-добре да разчита за националната си сигурност на Русия, вместо НАТО. Твърдението, че Русия се трансформира в опасност за страните от НАТО, в това число и за България, се посреща с гневна опозиция от обособени партии и придвижвания, проводници на съветското хибридно въздействие у нас. Същите жигосват стратегическото отбранително съдействие със Съединени американски щати.
До приемането на страната ни в Алианса резистентен стандарт бе, че е допустимо в сегашната стратегическа среда сами да подсигуряваме сигурността си, без помощта на съдружници. Това е неведнъж изтъкван мотив от съперниците на промените, на които паметта им икономисва загатна, че даже и като член на Организацията на Варшавския контракт, България нямаше опция независимо да подсигурява сигурността си. Политическото разделяне в България, даже в сегашната ръководеща коалиция, несъмнено е спънка за цялостното консолидиране на страната във всички структури на Алианса. Българските държавни управления през последните 18 години сложиха защитата отвън първите 3-4 целта на страната и съблюдаваха в политиката и дейностите си в НАТО правилото " Винаги с НАТО, в никакъв случай срещу Русия ", без значение от обстоятелството, че последната се трансформира от сътрудник в опасност за Алианса. У българският ръководещ хайлайф не провокира паника анексията на Крим и милитаризацията на Черно море от Руската федерация. Стремежът страната ни да бъде мост сред Русия и НАТО в черноморския район буди недоумения измежду другите съюзни страни и покачва несигурността на страната ни като съюзна страна от Алианса.
До 2001 година, основно посредством президентската институция, се водеше битка против реполитизацията на армията в сходство със закона за политическите партии. След тази година, някои политически партии започнаха прикрито да се месят и диктуват кадровата политика, изключително на висшия команден състав и специфичните служби. В подтекста на остатъчното въздействие на Варшавския контракт у нас върху националната сигурност на страната, не би трябвало да се подминава и непрестанно увеличаващата се енергийна взаимозависимост от Русия. Въпреки газовите рецесии, провокирани от прекъсването на газта от Русия, българските държавни управления не направиха нищо за очистване на съветския монопол в нашата енергетика. Монопол, който посредством голословно високи цени на енергоресурсите, източва годишно милиарди левове, които биха могли да бъдат употребявани и за превъоръжаването на армията.
Максимално дълго оглавяване на армията от фрагменти приключили генералщабната академия на СССР/ Русия
България след 1991 година запази висшите си военни фрагменти от времето на Варшавския контракт. До 2009 година, т.е. 18 години след раздялата с Варшавския контракт, отпред на БА бяха генерали, приключили руската генерал-щабна академия. Същите не бяха готови добре да споделят свободно на работния език в НАТО със своите сътрудници от другите съюзни страни, които нямаха сходен проблем. Освен това до 2011 година в това число командващ на Съвместното командване на силите бе военачалник приключил съветската генералщабна академия. В интервала до 2000 година постоянно се демонстрираше отвращение на висшите управителни фрагменти на БА са срещи и диалози със свои сътрудници от армиите на НАТО. Приоритет на тези висши офицери бе да се запази оптимално дълго потреблението на главните бойни сситеми от времето на Варшавския контракт. Двукратно бяха отхвърлени оферти на Съединени американски щати да ни предоставят ескадрила употребявани самолети F-16 на алегорична цена, като България трябваше да поеме разноските за тяхната рационализация. Част от тези управителни фрагменти се отнасяха с съмнения и отвращение за съдействие с представители на страни от НАТО, в интервала на партньорството за мир с Алианса. Съпротивата при избора на аероплан F-16 за нов многофункционален изтребител за българските Военновъздушни сили също е рецидив на остатъчно вияние от времето на Варшавския контракт и отвращение да притежаваме доста по-способно бойно авиационно средство.
След 2009 година до 2019 година, единствено трима началници на защитата са приключили западни генерал-щабни колежи. България не съумя от 2004 година да сложи отпред на въоръжените си сили висши офицери, приключил своето военно обучение в страни от НАТО, с съответно стратигическо мислене и умения по-бързо да трансформира армията и нейните оперативни качества по съюзни стандарти. Имаше открита и скрита опозиция от обособени висши офицери на курса на страната към участие в НАТО. Повечето от тях бяха подвластни от някогашните служби за сиурност и с разнообразни скрити способи спъваха дейностите по партньорството със западните страни. Все още не са преодоляни изцяло стандартите в оперативното мислене от времето на Варшавския контракт на част от старшите и висши офицери от актуалната БА. Продължават да се употребяват бойни устави и директиви по поддръжката и потреблението на техника и главно въоръжение от това време. Преминаването към съюзни техтически стандарти се реализира постепенно и неефективно. Преминаването към съюзни оперативни концепции и стандарти се реализира несъмнено по-успешно, като първите опити за разработка на нови оперативни концепции бяха направени в интервала 1999-2001 година Последствие от Варшавския контракт е и носталгията по социализма, в това число измежду главната част от запасното воинство и част от висшите офицери във въоръжените сили на страната. И след 15 години участие в НАТО, главната част от запасните офицери и сержанти си остана съперник на евроатлантическата ориентировка на страната, възхваляваща времевата на Варшавския контракт и възможноститие които притежаваше Българска народна армия в този интервал.
Трудната разлъка с всеобщата наборна войска
Независимо, че България от 2008 година построява изцяло професионална войска, носталгията по всеобщата наборна войска от времето на Варшавския контракт не умира, като нейното битие у нас продължи повече от 15 години, след неговото разформироване. В последните години упорито се постанова на публичното мнение нуждата от връщане на наборната работа. Нещо повече, актуалният министър на защитата е неин най-активен покровител, без значение че редица експертни оценки не поддържат такава нужда. Съвременното високотехнологично и дегитилизирано полесражение изисква високо готови кадрови военнослужещи, чиято подготовка лишава няколко години. Наборната работа, с изключение на базова подготовка на запасен състав за армията, която ще изисква обилни финансови иматериални запаси, не е в положение да го приготвя за действителностите на актуалната и бъдеща война.
Един от най-устойчивите стандарти е, че по-голяма войска автоматизирано значи по-голяма сигурност. В тази връзка и логичност на мислене съкращенията на непотребни структури се преглежда като един тип заличаване на реализирани качества. Игнорира се фактът, че непотребните структури не бяха съответни на новите действителности и бяха тежко финансово задължение за страната. Голямата, всеобща и наборна войска е постижение на една отминала ера на блоково военно опълчване, което остана в близката история на Европа и света. Няма по какъв начин една такава войска на страна като България, с лимитирани финансови благоприятни условия, да бъде поддържана, развивана и високотехнологично осъвременена. В съюзен подтекст такава огромна войска не е нужна на страната и финансово е невероятно до бъде поддържана иразвивано. В днешния свят на бързо разрастващите се високи технологии и изменящият се темперамент на войната, решаващо е качеството на армията и нейните качества. Една по-малка по-състав, само че съвременно въоръжена и високо готова професионална войска, ще извърши по-добре своите национални и съюзни отговорности.
Системата за кадрово развиване на персоналния състав на въоръжените сили е излишък от практиката в Българска народна армия
България остана дълго време с наследената система за кадрово развиване на армията. С включването на България в програмата на НАТО " Партньорство за мир ", бе сложено началото на развой на промяна в подготовката на офицерския и сержантския състав на въоръжените сили. Значителни старания бяха положени за неговата езикова подготовка. Но и тук не бе сложена решителна цел за придобиване на наложително равнище на езикова подготовка на целия команден състав на армията, без което кадровото развите на офицерите и сержантите ще бъде лимитирано. Но по прочут стандарт първите офицери изпратени в Главната квартира на НАТО и в стратегическото командване в Монс бяха офицери от разследващите структури на въоръжените сили. Нещо повече, към този момент като съюзна страна от НАТО България продължи да изпраща в структурите на Алианса, сътрудници на службите на някогашния тоталитарен режим, в това число на високи военни постове. У съдружниците остана впечетлението, че нашите военни и цивилни представители не са изпратени да работят за бързо консолидиране на страната и армията ни в НАТО, а за неговото разузнаване в нечий непознат интерес. Не бе сложена нужната преграда, за гарантиране на преданост и надежност на фрагментите, които страната ни би трябвало да изпраща за работа в гражданските и военни структури на Алианса.
Масимално дълго запазване на мегаструктури в армията като армии, корпуси и дивизии
Ръководството на БА много трудно се раздели с армейско-дивизионните военните структури от времето на Варшавския контракт. Едва след 2000 година, БА мина към бригадно-базова конструкция на своите съществени формирования. През 1996 година трите армии на сухопътните войски са трансформирани в армейски корпуси, а до 2006 година корпусите съществуват като командвания, когато са дефинитивно разформировани. Дългото опазване на тези структури не разреши бързото създаване на по-малка, по-високобоеспособна и осъвременена войска, изцяло съвместима с армиите на съюзните страни от НАТО. Максимално дълго потребление на руска бойна техника и съоръжение и поддъжката им от оръжейни съветски компании и задържане на превъоръжаването със модерни и оперативно съвместими западни оръжейни системи. Едва през 2018-2019 година бяха подхванати стъпки за смяна и подмяна на старите бойни платформи с нови, което обаче ще даде своя резултат в идващите 5-6 години.
Недофинансиране на защитата на страната
Недофинансирането на въоръжените сили на страната се преврна в главен продължителен проблем за построяването на модерни оперативни качества на армията. От отбранителни разноски 3,2 % от Брутният вътрешен продукт през 1990 година, страната ни падна до 1,26 % през 2015 година, което за интервала до 2000 година наложи доста съкращаване на структурите и персоналния състав на въоръжените сили. Спестените финансови средства от направените съкращения не бяха вложени в нови отбранителни качества. Правителствата на страната, след приемането на България в Алианса, не извършиха формалния си ангажимент за поддържане в средносрочен проект на отбранителни разноски в размер на към 2,5 % от Брутният вътрешен продукт. Съпътстващ фактор за това беше и финансовата рецесия от 2008 година, като в интервала до 2016 година отбранителните разноски бяха снижени под 1,4% от Брутният вътрешен продукт. Капиталовите разноски от отбранителния бюджет дълго време останаха на ниско ниво. Това забави недопустимо модернизацията и превъоръжаването на армията. България одобри решението на НАТО от 2014 за повишаване на отбранителните разноски до равнище не по-ниско от 2% от Брутният вътрешен продукт, само че стартира да го извършва с 5 години забавяне. За да компенсира софтуерното закъснение на своите въоръжени сили, страната ни би трябвало в идващите 10 години да поддържа отбранителни разноски не по-ниски от 2-2,5 % от Брутният вътрешен продукт. Няма различен метод да се отстрани софтуерното закъснение на нашата войска от армиите на другите съюзни страни.
Задържане на ниско равнище подготовката на военните формирования
Недостигът на финансови запаси за армията и затрудненото поддържане на наследените бойна техника и въоръжения, не разрешиха да се организира задоволително високо равнище на подготовка на нейните формирования и това е една от аргументите същите да са с лимитирани качества. И понастоящем българските военни летци, изключително от бойната авиация, не могат да доближат съюзните стандарти от 180 полетни часа годишно. Летци с полетни часове по-малко от 140 часа се смятат за незадоволително готови за действителни въздушни интервенции. Същото е ситуацията и с плавателните дни годишно за корабите. Подготовката и оборудването на формированията, декларирани като принос на страната към колективнат защита на Алианса, са незадоволителни с цел да им се сложи оценка изцяло боеспособни за съюзни задачи и опирации. България не взе участие постоянно с по-големи формирования в съюзната подготовка на силите отвън територията на страната.
Нерешаване на кадровата рецесия в БА
С прекосяването към изцяло професионална войска, военното ведомство на България нямаше ясна тактика по какъв начин най-добре да рекрутира, приготвя, развива и задържа професионалните си фрагменти. Не бе прибавен сполучливо опитът на редица съюзни страни в развиването на професионалните си военни фрагменти. Ниските хонорари на кадровия състав на армията, несигурното кадрово развиване, морално остарялата бойна и обслужваща техника и незадоволителното равнище на подготовка, са единствено няколко от факторите за сериозен отлив на кадрови състав от армията. Процентът на некомплект на доста формирования, изключително в сухопътните войски доближава до 15-20%, което ги прави лимитирано боеспособни, а това е основен проблем за всяка войска. Както държавните управления, по този начин и законодателната институция на страната и до момента не са намерили съответно решение на този проблем. Едва в последните години министерството на защитата предприе ограничения за повишение на месечните хонорари на редовите кадрови военнослужещи, само че в непълен размер. Значителния кадрови дефицит ще продължи да оказва отрицателно въздействие на боеспособността на военните формирования. Провали се и самодейността за основаване на непринуден запас на армията, заради ниските финансови тласъци за искащите. Очакванията, че доброволната военна работа или възобновяването на наложителната наборна работа ще решат кадровите проблеми на армията, в това число и обновяването на нейния запасен състав са прекомерно оптимистични.
Нежелание за разполагане на съюзни многонационални формирования на българска територия
Като флангова страна от НАТО, България има нужда от забележителен възпиращ боен капацитет. Когато националните военни качества са лимитирани, страната ни има право да изиска и предложи на нейна територия да бъдат ситуирани съюзни военни формирования, на ротационен принцип или непрекъснато основани. Такъв метод сполучливо ползват Полша, прибалтийските съюзни страни и Румъния. България се въздържа да последва образеца на тези съюзни страни от боязън да не утежни връзките си с Русия, поддавайки се на съветските закани за нанасяне на удари по тези прилежащи страни от НАТО, които имат на територията си военни обекти на Съединени американски щати или Алианса. В началото на участието ни в НАТО на България бе препоръчано да построи на своя територия щаб за многонационална съюзна дивизия, само че българското военно и политическо управление тогава отхвърли това предложение. В сраната ни се води агитация, че по време на Варшавския контракт у нас не е имало руски бази и войски, а в този момент позволяваме такива на НАТО. Макар това да не е изцяло правилно защото в обособени интервали е имало такива, пропуща се обстоятелството, че в България имаше забележителен брой настойнически състав на руските въоръжени сили и специфични служби. Отделни партии и политически водачи у нас постоянно жигосват наличието на съюзни формирования на наша територия, даже при учения, като се показват за непознати и враждебни на страната. НАТО се афишира като една от главната причина за съсипването на българската войска. И през днешния ден, заради незадоволително осведомителни стратегии, българското общество не знае доста за НАТО, за неговите структури и активност, както и изгодите за националната сигурност, които ни дава участието в организацията.
Трудното реформиране на специфичните служби
Дълго време специфичните служби на демократична България бяха ръководени от хора, които са работили в специфичните служби на тоталитарния режим. Сагата по отварянето на досиетата на чиновниците, сътрудниците и сътрудниците на тези служби, както предаването на архивите на военното разузнаване на Комисията по досиетата е ярка индикация за това, че обособени стандарти от времето на Варшавския контракт не са преодоляни. Много някогашни представители на тези служби, след демократичните промени в страната бяха инфилтрирани в органите на държавното ръководство, финансовите и просветителните институции, бизнеса, ккато и в управлението на въоръжените сили. Немалка част от тях продължиха да работят в новите служби за сигурност на страната, в това число на управителни позиции. В днешно време някои от тях са сменени от техните синове и родственици. Това задържа съответното реформиране на службите за сигурност за опълчване на актуалните опасности и закани, пред които е изправена страната ни, като член на НАТО и Европейски Съюз. Влиянието на някогашните чиновници на тоталитарните служби за сигурност у нас оказа мощно отрицателно въздействие и в бранша на националната сигурност и защита. Настоящите служби за сигурност и правозащитните органи позволяват недопустимо съветско въздействие в страната и не реагират съответно на съветските хибридни закани против националната ни сигурност.
В умозаключение следва да се подчертае, че остатъчното въздействие на стандартите от времето на Варшавския контракт, продължава да е спънка за бързото модернизиране на отбранителните качества на страната и превръщането й в изцяло благонадежден и деен член на Алианса, кадърен да взе участие без ограничавания в главните съюзни задачи и интервенции и най-много в интервенции по груповата защита на страните от НАТО. Липсата на политическа вола и увереност да се приключи по-бързо със зависимостта от Русия в поддържането на софтуерно остарелите съществени оръжейни системи на армията и заменянето им със модерни западни мостри, ще задържа модернизацията и превъоръжаването на БА и ще вреди на националния интерес на страната, като съюзна страна от НАТО. Пропуснати бяха доста благоприятни условия въоръжените ни сили да бъдат развити и софтуерно актуализирани в границите на 10 години след приемането на страната ни в Алианса.
* Авторът е някогашен боен представител на България в Главната квартира на НАТО, в интервала 2002-2004 г.
Източник: zonanews.bg
КОМЕНТАРИ